Численост на наетата работна сила в РБ

Таблица 1. Заети лица

На основата на горната таблица сме построили няколко графики, които показват основни тенденции тенденции през годините. Като начало, ще разгледам движението на наетата работна ръка за цялата икономика:

На 1 съответства 1990 г, на 2 - 1991 г, на 21 - 2010 година. Графиката показва три върха - 1990 г (с най-много наета работна сила), 1996 и 2008 година. Обяснението е, че през 1990 г все още икономиката функционираше на основата на социалистическата икономика, предприятията бяха с много работна ръка, енергоемко и суровиноемко производство. С раздържавяването, преминаването на промишлените мощности, фалирането на предприятия намаля и наетата работна ръка. В следващите графики ще проследя как това се отразява при различните отрасли от икономиката и ще се опитам да намеря някаква зависимост.

От графиката ясно се вижда, че до 2010 година най-големият относителен дял на заети лица е в селското, горското и рибното стопанство, след това - в строителството, на трето място е "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения" (за някои години 1992 - 94 няма данни в справочника) и най-накрая са финансови и застрахователни дейности, като последните бележат явно нарастване на броя на заетите лица.

Поведението на графиката се обяснява с факта, че в селското стопанство и строителството е най-голям делът на ръчния труд. Т.е. нашето селско стопанство не е достатъчно механизирано. Още повече, че и в двете сфери наетата работна ръка е с ниска квалификация, като относителният дял на висококвалифицираните служители е нищожен.

Ненапразно съм включил и данните за "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения"и най-накрая са финансови и застрахователни дейности - и в двете области се изискват висококвалифицирани служители. Продуктът, който се създава е интелектуален. И за двата отрасъла е характерно увеличаване на броя на заетите. Т.е. разширява се обхвата на дейности към отраслите и от там - нуждата за повече наети. Свързва се с компютъризацията на огромна част от информационните дейности в икономиката, както и развитието на банковия и застрахователният пазар в БГ. До тогава (преди разглежданият период) банките и застраховките бяха дейност на държавата, компютрите не бяха навлезли толкова широко в ежедневието на обществото.

Интерес представляват данните представени по-долу:

Това са данните да добивната промишленост, научни изследвания, култура и спорт. Основната тенденция в отраслите, свързани с добивната промишленост е намаляване на заетата работна ръка - беше "обществена тайна" по време на социализма, че нашета икономика беше суровинно-ориентирана към вносни суровини и то, от тогавашният СССР. България не се слави с големи находища на рудни и нерудни изкопаеми (с малки изключения, като находището на трас и бентонит край Кърджали, находищата на лигнитни въглища - Марбас). По този начин добивната ни промишленост беше осъдена на изживяване. Закриха се много рудници - просто последните се оказаха и изчерпани и нерентабилни. Затова и тук имаше най-голямо съкращение на работна ръка.

Най-малко заета работна сила (съотнесено към другите отрасли в икономиката) е при раздела "Професионални дейности и научни изследвания; административни и спомагателни дейности" и "Култура, спорт и развлечения; други дейности; дейности на домакинства като работодатели; недиференцирани дейности на домакинства по производство на стоки и услуги за собствено потребление; дейности на екстериториални организации и служби". Това се обяснява с изискуемата много висока квалификация (за първият раздел от двата), а за вторият - спецификата на дейността не позволява наемане и самонаемане на голям брой хора.

Любопитно е сравняването и на следните два показателя:

Тенденцията и при двата е сходна - увеличаване на броя на заетите лица… Е, за държавното управление този брой се стабилизира някъде към 600 хиляди, а понеже един от основните показатели в икономиката е търговията - изобщо, сферата на услугите, където има мегдан за собствен малък бизнес, затова и непрекъснато расте на броя на заетите в него.

И така, може да се направят следните обобщения:

Заетост е онази част от населението на дадена страна, която има физически и психически възможности да се труди. Следователно в категорията заетост се включват следните групи от населението:

- Лица в трудоспособна възраст (16-63 години за жени и 16-65 години за мъжете в България) с изключение на неработещите пенсионери и инвалиди I и II категория в същите възрастови граници неработещите пенсионери за прослужено време, намиращите се в тази възраст.

- Работещи лица в под и над трудоспособна възраст.

Относителния дял на трудоспособното население е около 40% от населението в страната. Намалява относителния дял на населението в под трудоспособна възраст. Това е неблагоприятна тенденция, тъй като тази възрастова група осигурява бъдещите трудови ресурси. Добре изразена е тенденцията на относителното увеличаване на населението в над трудоспособна възраст. То е повече от 1/5 от цялото население на страната. В резултат на това застаряването на населението и ограничаването на трудовите ресурси е много по-ясно изразен в селата, отколкото в градовете. Главната причина за това е урбанизацията.

Икономически активни лица са лицата в България, които извършват определена трудова дейност и получават за това трудово или под друга форма възнаграждение. Към тази категория се отнасят както трудово заетите, така и трудово незаетите лица, който през дадената година са работили минимум три месеца-част от безработните, майки в отпуск по майчинство, войници и др.

Значително нараства делът на заетите в частния сектор. Заетостта в частния сектор надхвърля 50% от заетостта в страната. Отрасли с над 90% относителен дял на заети в частния сектор са: селско стопанство - 97.8%, търговия и ремонт - 90.5%, производство на шивашки изделия - 88%, бизнес услуги - 83%.

Най-разпространените форми на заетост са следните:

• частична - при нея работната седмица е 40 часа, но може да бъде и по-малка. Предоставят се няколко свободни дни или е на лице възможност за ползване на по-дълъг платен и неплатен отпуск.

• временна - при нея сключеният договор за работа е за срок от 4 седмици. Тази форма дава редица предимства на работодателя. В случая той наема лицето и уговаря условията за възнаграждението на положеният труд. Винаги може да пристъпи към уволнение без да носи отговорност пред синдикатите; не плаща за отпуски по болест.

• концентрирана седмица - форма, при която се работи 4 дни по 10 часа,

• деление на работното място-при нея двама души си поделят отговорността за изпълнението на една и съща работа, която изисква по-дълго работно време.