съдържание

съдържание 1

увод 1

Цели и задачи на курсова та работа 2

Литературен обзор 3

Биологически особенности на ечемика. 8

Агротехнически мероприятия при отглеждането на културата 8

Фенологични фази в развитието на културата 9

СОРТОВИ ОПИСАНИЯ НА ЕЧЕМИК 11

Изисквания за качеството на семената 12

Пресмятане на необходимите торове и система на използването им 13

Предшественици и система на основна обработка на почвата 15

Предпосевна обработка на почвата 16

Подготовка на семената за посев 17

Грижа за посевите 19

Хербицид 21

Агроксон 21

Аминопиелик 600 СЛ 21

Матон 600 ЕК 21

Прибиране на реколтата 22

Заключение 23

увод

Основно място в селското стопанство заема растениевъдството. То обезпечава по-голямата част от нарастващите потребности на населението от храна. Като цяло, растителните продукти са 93% от диетата на човека, около 80% от отпадъчната биомаса на растенията участва във формирането на почвеното плодородие. Растенията са способни да синтезират в процеса на фотосинтезата биологически ценни вещества, като използват за това практически неограничените енергетически и суровинни ресурси на природната среда. Растенията са най-важният доставчик на хранители продукти за човек, храна за животните и суровина за промишленността. Растенията обезпечават биосферата с кислород.

Растениевъдството е наука за полевите растения и способите им за отглеждане. Обект на изследванията й са полевите култури. Тя решава следните задачи: изучаване закономерностите при формирането на урожая, разкриване на резерви за увеличаване производството на екологически чиста продукция, разработка на теории и технологии за получаване на високи добиви от отглежданите култури при най-малък разход на труд, средства и енергия.

Днес, в света, повече от 830 млн. човека гладуват. Според специалистите, през първата половина на ХХІ век населението в света може да се удвои. Съответно, трябва да се увеличи производството на продоволствия, и най-вече хляб и картофи за населението на планетата, което е с много ниска покупателна способност.

Ечемика е една от най-важните (след пшеницата), широко разпространена и високодобивна житна култура. Ечемиченото зърно е концентрирана храна за животните, суровина за биропроизводството а също и за производство на булгур. Ечемика се използва и за производство на брашно, сурогати на кафе, малцов екстрат. При производството на хляб, ечемиченото брашно се използва като добавка при ръжен и пшеничен хляб.

През последните години интересът към тази култура нараства, защото производството на бира в България се развива динамично и обема му ежегодно се увеличава с 15-25%. Повишава се и качеството му, а това изисква високока­чествен малц, основен компонент на когото е ечемиченото зърно.

Има изключително строги изисквания към ечемика за производство на бира. Зърното трябва да е едро (масата на 1000 зърна да е 40-45 грама). Влажността му трябва да е 14-15%. То трябва да е с тънка ципа (не повече от 9%), да е с жълта или светло-жълта окраска. Оптималното съдържание на белтчини - 9,5-11,5%, захари - не по-малко от 65%, екстрактивност - 78-82%, способност за прорастване на петия ден - не по-ниска от 95%.

По такъв начин, отглеждането на всички сортове ечемик за бира изискват щателно изпълнение на научно обосновани агротехнологии за да има висока добивност и висококачаствани зърна ечемик.

Цели и задачи на курсова та работа

1. Да се проучат литературните данни относно сортовете ечемик, техните особености

2. Да се проучат химическите средства за борба с плевели, инсекти и се направят изчисления за необходимите количества торове за хектар

3. Да се состави общовалидна схема, отразяваща етапи те при отглеждането на ечемик - използвана техника и последователността на прилагането й

4. Да се посочат основните грешки и изисквания, при производството на културата

Литературен обзор

(основно - руски и съветски източници)

Ечемика притежава огромно разнообразие от форми, приспособени към прорастване в различни почвени и климатични условия. Високата приспособяемост на тази култура е обусловила широкото й разпространени на всички континенти на Земята. Ниските изисквания към топлина и късия вегетативен период позволява отглеждането на ечемик и в най-северните и високопланински земеделски райони (Э.Д.Неттевич, 1981)

Според него, въпреки екологичната му пластичност, отглеждането на сортове за бира, е залегнало най-вече в средните широчини с умерен климат и достатъчни валежи през лятото. Само при тези условия се формира зърно, отговарящо на изискванията на бирената промишленост.

В препоръките по отглеждане на пивоварен ечемик под редакцията на Л.А, Нечаева, В.И, Зотикова (2006), както и на доц. д-р инж. Габриела Иванова Маринова и съавтори (2002 - 2011) в различни техни показатели, се привеждат данни за основните изисквания на ечемика към температурата. Напр., за нор­малният му ръст и развитие са достатъчни 1600-1900⁰С сумарни ефективни температури. При това, температурният оптимум през етапите на развитието имат забележими разлики. Най-важни са те при фазата от поникването до братенето. Семената на ечемика могат да прорастват при 1-2⁰С, а при 4-5⁰С се наблюдава дружен ефект. Отрицателните температури по време на прорастването на семената се отразяват изключително пагубно при по-нататъш­ният растеж и развитие на растението. Пониците на ечемика издържат понишение на температурите до --7 - 8⁰С. Във фазата на братене най-благопри­ятна е температура в интервала 10-12⁰С. След това, до фазата на изкласяване оптимална е 15-17⁰ С.

Редица автори са на мнение, че резките колебания, както и високите температури в съчетание с ниска влажност на въздуха в периода на наливане на зърното имат отрицателен ефект върху пивоварните му свойство. Действието на тези фактори се задълбочава и от дефицита на почвена влажност.

Благодарение на скорозреенето на ечемика, най-продуктивно се използват запасите от зимно-пролетна влага. Те успяват да "налеят" зърното в първата половина на лятото, преди настъпването на сухо и горещо време. За периода на вегетация за 1 хектар посев от ечемик е необходимо около 1,8 - 2,0 хил.т. вода (Э.Д. Неттевич, А.В. Сергеев, 1980).

П.П. Вавилов (1986) отбелязва, че всред зърнените култури ечемикът се счита за една от най-сухоустойчивите такива. Транспирационният му коефициент е около 400.

Ечемикът изразходва най-малко влага за образуване на 1 г. сухо вещество - семената му при прорастването си се нуждаят от 48-65% вода от масата им. След появата на пониците, поради слабо развитата си коренова система, растението изисква голямо количество влага. Най-много се изразходва по време на братенето, а недостигът й в този период предизвиква увеличение на безплод­ните класов

Дефицита на влага във фазата на млечна зрелост се съпровожда с изсъхване на стеблата и листата, прекратяване образуването на скорбяла в зър­ното, повишение частта на белтъчините, снижаване равността и едрината на семената.

Според В.А. Федотова (1998), кореновата система е слаба. Поради това ечемикът е изключително взискателен към почвеното плодородие и технологиите на отглеждането му. Най-пригодни са почвите със средна свързаност на частичките черноземни такива. Не са подходящи глинестите, киселите, заблатените, а също и пясъчните почви. Развива се добре на плодородни почви, имащи рН 6,8 - 7,5, отличаващи се с повишена устойчивост на осоляване.

Според Л.А. Нечаева (2006), ечемик добре расте и се развива на почви с мощен хумусен хоризонт от 40 см и повече, с повишено съдържание на свободен фосфор и калий, с благоприятни агрофизически свойства на оранния почвен слой.

В публикацията на А. Внуковой и Е.М. Титовой (2006) се прави уговорката, че най-достъпен и ефективен елемент на рентабилното стопанство е подбора на сортовете. Затова и съм отделил специална глава за препоръчваните и използваните сортове ечемик, съобразно Министерството на земеделието.

Най-добър предшественик за ечемика са царевица, картофи, захарно цвекло (П.П. Вавилова, 1986). Добро е и просото.

Ечемика много добре използва последващото действие на внесеният оборски тор. Добре реагира и на торене с изкуствени торове - на 1 центнер зърно със съответното количество слама, ечемика изразходва до 3 кг азот, 1,2 кг фосфор и 2,4 кг калий.

Основните торове се внасят по време на оранта, или през есента. Фосфорно-калиевите торове се използват през есента. Органически торове не се внасят, защото ечемика добре използва последействието им от тези на предшес­тващата култура (В.Н. Ефтимова, 2002). Азотните торове е целесъобразно да се използват пролетта. А фосфорните торове - да се внасят при припосевното наторяване.

По данни на П.П. Вавилов (1986) примерни дози за минерални торове са: 20-30 азотни, 45-60 фосфорни и 25-40 калиеви. Н.И. Макевич смята, че прекрасни резултати се получават след внасяне в почвата на 5-6 центнера/ха пепел, понеже тя съдържа целият комплекс, необходим за повечето култури. Преди посев той препоръчва да се внася течна органична тор, птича тор, амонячна вода. Подхранванията най-вече са от азотни торове. Те само допълват основното и предпосевно торене, но не ги заменя.

Заедно с минералните торове, много ефективни са микроелементите, от които най-значителен ефект имат бор, цинк, молибден, мед, манган.

Получаването на високи добиви с качествено зърно зависи от правилната и своевременна обработка на почвата. Тя се извърша през есента, преди падането на снеговете.

На полета, освободени от късни есенници, замърсени с коренища от плевели, е необходимо да се проведе обработка с дискови брани на дълбочина 10-12 см в две направления. С извършване на дълбока оран с плуг и предплужник. Дискуването силно изтощава плевелите. При последващата оран изтощените плевели, заедно с пониците им се заравят на голяма дълбочина, от където те вече не могат да прорастнат.

След прибиране на пшеницата, нейната слама е надробяват и закопават в почвата с тежки дискови брани, а след това я заорават с плуг и предплужник на дълбочина 20-22 см.

При садене на ечемик след други култури, есенната оран се извършва веднага след прибирането на предшествениците.

М.А. Внукова и Е.М. Титова в статията си от 2006 г. предлагат, на чисти от плевели полета, дълбоката оран да се замени с плитка такава: първата е на дълбочина 10-12 см, а втората - на дълбочината на оранния слой, или в браздите на първото минаване.

Пролетната обработка включва разбиване на втвърдените буци и култивация на дълбочина 5-7 см с едновременно брануване.

Предпосевната обработка на почвата способства съкращаване до минимум на изпарението на влага, разрохкване на слегналият се през зимата оранен слой, изравняването и почистването му от поникнали плевели.

В книгата на П.П. Вавилов (1986) се казва, че за посев трябва да се изпол-зват едри семена, характеризиращи се с висока енергия на прорастване. Те дават най-добрите кълнове.

Оцветяването на семената се съвместява с обработката им с микроелемен­ти (В.А. Федотов, 1998).

Според В.А.Анабушева (2001), оптималното време за засаждането на ечемика е в началото на пролетните полеви дейности при меко-пластично състояние на почвата. Продължителността на засяването не трябва да надхвърля 3-5 дена. Основният способ е редови, при препоръчителни посевни норми - 3,5 - 4,5 млн. бр. Оптималната дълбочина е 5-6 см. Ранните срокове обезпечават по-доброто вкореняване на растенията и по-пълно използване на запасите на пролетна влага в почвата, а също и подобряват братенето на зърната.

След посева, или едновременно с него се провежда загърляне (за подобряване на контакта на семената с почвата, придвижване на влага към тях), след което, за разрушаване на почвената кора и унищожаване на плевените плевели се прави двуразово брануване и брануване във фазата на братене.

Според А. Внукова (2006) избора на хербицид и количеството му зависят от видовия състав на плевелите. Посевите се обработват във фазата на братуване. Сроковете на обработка на почвата срещу различни болести зависи от времето на появяването им. При ечемика този период продължава от момента на поникване до появата на първият флагов лист.

Анабушев В.А. в книгата си "Растениеводство" (2001) препоръчва приби­рането на ечемичената реколта да е еднофазно, при височина на растенията до 70 см. Началото и продължителността на жътвата е при влажност на зърната 16-15% в течение на 5 дена. Двуфазова жътва се провежда при силно заплевени и неравномерно зреещи посеви при височина на растенията не повече от 70 см. Навиването на класовете на рула е целесъобразно да стане при влажност на зърната 28-30%. Вършитбата на последните започва при достигането в ролките на влажност от 15-16% в продължение на 5 дена.

Биологически особенности на ечемика.

Показатели

Описание

1. Изисквания към почвата

2. рН и соленост - оптимални граници

3. Отношение към продължителността на деня

4. Изискване към осветяването

5. Изисквания към температурния режим:

а) минимална температура

б) t (активни градуси необходими за вегетация)

6. Изисквания към почвата

а) оптимална влажност на почвы

б) критически период

в) коефициент на използване на вода

г) расход на влага за вегетация.

7. Съотношение на хран. вещества (N:P:K).

а) необходимост на 1 ц от основната в съизмеримост със страничната продукция

N

P₂O₅

K₂O

б) изисквания към други хранителни вещества

8. Особености на прибиране на реколтата

Сиви горски и черноземни почви

6,8-7,5 до 5,0

Растение на дългия ден

Сянкоиздръжливо растение

По-ниска от -5 -8 ⁰С

2000 ⁰С.

Края на фазата на поникване, класене

400

1,8-2,0 хил.т. вода.

2,5

1,09

1,75

Бор, манган, мед, цинк

Пряко или разделно прибиране

Агротехнически мероприятия при отглеждането на културата

Технологията при растениевъдството е производствен процес и съвкупност от знания за ефективни средства и екологически безопасни способи за провеждането им.

Най-важна особеност за правилната агротехника е комплексността и диференциацията в зависимост от конкретните почвено-климатични, селско-стопански условия и биологични особености на културата. За да се получи висок добив е необходимо да се обезпечи целият комплекс от жизнено-необходими фактори в определена комбинация, за което е необходим комплекс от различни агро-технически действия.

Фенологични фази в развитието на културата

Периода на посев-поникване е един от най-чувствителните и важни в жи­вота на ечемика. Неблагоприятните условия, водещи до появата на кълновете може да обусловят гибелта на част от симената, намаляване гъстотата на посева. Продължителността от засаждането до появата на кълновесе колебае от 8 до 14 дена.

В първият период след появата на пониците, хранителните вещества час­тично се изразходват за формиране на нови листа, растеж на корените. След образуването на трилистен конус, нарастването на главното стебло престава и хранителните вещества се насочват към формиране на странични издънки, започва братене.

При плътни посеви на пивоварен ечемик обикновено се формират 1,5-2 продуктивни стебла. Върху интезивността на братенето влияние оказват много фактори - гъстота на посева, обезпеченост с влага, осветеност, температура. Високите температури ускоряват развитието и съкращават продължителността на братенето. Върху него влияние оказва и дълбочината на засаждане на семена­та. Главният възел на братене обикновено е на дълбочина 1-2 см. При дълбоко засаждане на семената растенията са слаби, по-малко братят.

Продължителността на братенето се колебае от 8-12 до 15-25 дена в зави­симост от метеорологичните условия и биологичните особености на сорта. В този период се формират възловите корени. Всеки кълн образува свои корени.

В края на братенето долното междувъзлие започва да се удължава. Вътрешните тъкани, в зависимост от набеделяването на стеблото, се разединява, образува се кухина. След долния, започват да се удължават и след­ващите мезждувъзлия. Когато долното междувъзлие достигне дължина 3-5 см, се различава началото на образуване от растението на стебло, или фаза на тръ­бене. От този момент ечемика усилено расте, интензивно използва хранителни вещества и вода.

В началото на изкласяването ечемиченото растение има напълно сформи­рани основни органи. Растежа на стеблото към този момент се забавя и скоро след това спира. Цъфтежа може да продължава до появата на класа от влагалището, но най-често се наблюдава след 1-3 дена.

В периода от изкласяването до пълна зрелост става преразпределение на органическите и минерални вещества в надземните органи. Ечемика е строго самоопрашващо се растение. Опрашването става в закрития цвят.

В процеса на зреенето на зърното в него постепенно се увеличава относи­телната тежест на сухото вещество и се намаля водното съдържание. Към края на формирането на зърната, което обикновено е след 10-12 дена след цъфтежа, влажността на зърното е 68-70%. В края на млечната зрялост тя достига максимума си - 40-60%. В периода на восъчна зрялост зърното придобива свойствената за него окраска. Влажността се намаля до 20-25%. В края на восъчната зрялост се прекратява постъпването в зърното на продуктите от асимилацията. Въпреки това, проводящите пътища на стеблото са все още способни да доставят влага и пластични вещества в репродуктивните органи до окончателната твърда зрялост на зърната.

При прехода от восъчна към пълна зрялост зърното губи влага до 14-16%. Листата и стеблото напълно отмират. С настъпването на пълна зрялост в зърното още продължават физиологични и биологични процеси, свързани с дозряване след прибирането на реколтата. Продължителността на този период зависи от климатичните условия в периода на зърообразуване и е генетически обусловен признак.

Фенологически фази на растежа и развитие на ечемика

Сорт

Време за засаждане

Поници

Начало на батуване

Образуване на кухина в стеблото

Изкласяване

Млечна зрялост

Восъчна зрялост

Пълна зрялост

Скарлет

22.04

1.05

15.05

5.06

22.06

10.07

2.08

10.08

Има голямо колебание между различните фази в зависимост от климатичните условия, време за засаждане, хидрологични условия и др.

Напр., изкласяването ако е разтегнато с няколко дена, то зърната на растението може да узряват неравномерно. Главните поници достигат пълна зрялост преди страничните.

СОРТОВИ ОПИСАНИЯ НА ЕЧЕМИК

(по данни на министерството на земеделието - от официалният му сайт)

Панагон - типично зимен тип. Многореден. Устойчив на полягане, не се пречупва, дава устойчиви добиви в годините, типично зимен сорт, добиви от 400 до 800 кг/дка при опитни условия.

Ахелой-2 - зимен тип. Многореден. Височина на стъблото до 97 см с много добра устойчивост на полягане. Осилест. Притежава добра студоустойчивост и зимоустойчивост. Критична температура при възела на братене минус 13,0-13,5оС. Добра устойчивост на основни болести. Подходящ за отглеждане във всички райони в страната.

Веслец - зимнопролетен тип. Многореден. Добра студоустойчивост и зимоустойчивост. Подходящ за полупланински условия, добре реализира своите продуктивни възможности. Стандарт при многоредните ечемици. Добив до 800 кг/дка при опитни условия.

Кортен - зимен тип. Двуреден. Висока устойчивост на полягане, студоустойчив, добре брати . По продуктивност превишава тази на сорт Обзор с 5-7%. Подходящ за отглеждане във всички райони на страната.

Емон - зимен тип. Двуреден. Превишава с 10-12 % стандарта, висока продуктивност устойчива по години, добив 500-600 кг/дка; Очаква се да замени сорт Обзор. По зимоустойчивост и студоустойчивост превъзхожда Обзор.

Обзор - устойчив на полягане. Голяма възстановителна способност през пролетта при измръзване. Стандарт при двуредните ечемици.

Перун - зимно - пролетен тип. Двуреден. Отнася се към ранния биотип. Засява се наесен или в периода от 20 декември до ранна пролет. По-устойчив на полягане от Каскадъор с добри пивоварни качества. Висока устойчивост към праховита главня, жълтия вджуджаващ вирус и добра устойчивост към брашнеста мана. Превишава по продуктивност стандарта Обзор.

Обзор - зимно-пролетен тип. Двуреден. Отнася се към ранния биотип. Притежава добра зимоустойчивост.- Критична температура при възела на братене 11-12оС. Добра устойчивост към болестите по ечемика. Високопродуктивен. Подходящ за отглеждане в райони д надморска височина до 550 м. Засява се наесен или в периода от 20 декември до ранна пролет.

Астер - зимен тип. Двуреден. Притежава много добра студоустойчивост и зимоустойчивост. По продуктивност превишава сорт Обзор с 10-12 %. Подходящ е за отглеждане в райони с надморска височина до 550 м.

Каскадъор - зимно - пролетен тип. Двуредов. Формира по-нисък добив от сорт Обзор и по-неустойчив на полягане.

Пивоварните ечемици не отстъпват на фуражните по качествени показатели за изхранване на животните. Фуражните ечемици са с по-висок продуктивен потенциал от пивоварните.

Предшественика няма значение каква култура е, стига да оставя почвата чиста от биологична материя. Торенето се извършва съгласно извършения агрохимичен анализ на почвени проби. Фосфорните и калиевите торове се внасят преди дълбока почвена обработка. Сеитбената норма се завишава при по-късна сеитба и при лоша обработка на почвата. Валирането след сеитбата е задължително мероприятие. Подхранване с азотни торове се извършва до края на февруари. По-късното внасяне не дава необходимия ефект, защото вече са формирани зърната.

Изисквания за качеството на семената

култура

клас

Маса на

1000 семена,гр

Кълняемост

%

Чистота,

%

Годност за садене,

%

Норма за садене,

Ц/ха

Площ,

Ха

Необходими семена за цялата площ, Ха

ечемик

1

43

96

99

95,04

1,58

100

158

Пресмятания:

Тегловата норма се намира по формулата:

, където

Н - норма за посев, кг/ха;

М - норма за посев в млн. броя семена на хектар;

А - маса на 1000 семян, Ха;

ПГ - посевна годност, %

Определяне на посевната годност (процент в партида от чисти семена на основната култура, притежаващи кълняемост).

Следователно, .

Необходимостта от семена за цялата площ е 158 центнера (1,58 ц/Ха*100 Ха).

Пресмятане на необходимите торове и система на използването им

Под система на наторяване в сеитбооборота се разбира разпределението на торовите средства по полетата на сеитбооборота с отчитане на биологически­те особености на наторяваните култури, предшественици, свойства на почвата и натореността на полето, при което се гарантира максимален агротехнически и икономически ефект.

Норма на торене - количеството торове, внасяно под селскостопанската култура за периода на отглеждането й. За пресмятане на нормите на торене съотнесено към планираните добиви на селскостопанските култури се използва метода на елемнтарния баланс. При него се използват коефициенти на използ­ване на елементи от почвата, коефициенти на използване на торовете, отчита се извличането на основните хранителни елементи от реколтата.

По своите биологични особености, ечемика се характеризира с къс период на използване на основните хранителни елементи. В този контекст се разработва технологията за торене с макро- и микроелементи.

Ето пример за пресмятане на нормите от минерални торове за пивоварния ечемик (използвано е руско методическо ръководство - от там съм взел формулите).

1. Изнасяне на хранителни вещества на 1 центнер основна продукция - 2,5 кг азот, 1,09 кг фосфор и 1,75 кг калий.

2. Почвата съдържа 12,8 мг/100 г почва подвижен фосфор и 8,4 мг/100 г почва подвижен калий. Следователно, азота ще е 80% от този елемент, който е в минимум. В конкретния случай, това е калий. Тогава съдържанието на азот ще е 6,72 мг/100 г почва (8,4*80/100).

3. Коефициентите на използване от почвата на хранителни вещества ще са: азот - 0,25; фосфор - 0,07, а калий - 0,08.

4. Коефициент на използване на внасяните вещества: използване на азота от минералните торове е 0,7; фосфор - 0,3; калий - 0,65.

5. Коефициента за привеждане в мг/100 г хранително вещество на почвата към кг/Ха за слой от почвата - 22 см е равен на 30.

Следователно, необходимия азот за получаване на 45 центнера/Ха за пивоварен ечемик ще е:

Нормата за фосфор за получаване същото количество ще е:

фосфор

Нормата калия:

калий

Необходимо е внасяне на азот с минералните торове в количество 74,3 кг/Ха д.в., фосфор - 73,0 кг/Ха д.в., калия - 90,1 кг/Ха д.в.

За обезпечаване на растенията с хранителни вещества по време на целия вегетативен период, торовете трябва да се внасят в почвата на няколко пъти и да бъдат на различна дълбочина.

В зависимост от сроковете за торене се различават:

Основно (допосевно) внасяне на торове, предназначено за обезпечаване на растенията с хранителни елементи в продължение на целия вегетационен период. Целесъобразно е торенето на два пъти: фосфорни и калиеви торове се внасят при дълбоката оран, а азотните - преди саденето на по-малка дълбочина.

Припосевно торене се прави по времето на сеитбата или засаждането на растенията. Торовете при сеитбата задоволяват растението с хранителни вещества в началният период от развитието му.

Следпосевно торене (подхранване) се използва по време на растежа.

Есента, преди оранта, в основното торене се внасят всички калийни и фосфорни торове, с изключение на Р-20кг Р₂О₅, който внасят при сеитбата в редовете. По този начин пивоварният ечемик ще се натори с двойно гранулиран суперфосфат в количество 63,9 кг/Ха, калиев хлорид - 90,1 кг/ха.

Азотните торове, в частност амониева селитра в количество 43,6 кг/ха ще се внесе при култивацията.

При посев в редове, обикновеният суперфосфат се внася в количество 10 кг/Ха със сеялка.

Прави се подхранване в началната фаза на братене (3-5 лист) с карбамид­но-амонячна смес в количество 30 кг/Ха.

Органични торове за ечемика, по правило, не се използват, понеже той използва последиците от тях от културата преди него.

Ечемика се отнася към най-чувствителните, по отношение киселинността на почвата. В примера, приведен по-горе, почвата е слабо кисела и поради това ечемика лошо ще расте и слабо ще използва минералните торове. Затова има нужда от внасянето на варовик (калциране). Желателно е това да бъде доломитово брашно.

При недостиг на микроелементи се тори с такива. Използват се бромни, борсуперфосфатни, молибден-насочени суперфосфатни торове. За некоренови подхранвания и обработка на семената се използва борна киселина, меден сулфат, цинк и манган.

Предшественици и система на основна обработка на почвата

Сеитбооборота е основен фактор за стабилността и ефективността при селскостопанското производство. Той позволява без допълнителни загуби да се запази и възпроизведе почвеното плодородие, създава благоприятни фитосани­тарни условия в посевите и т.н.

Ролята на предшественика за ечемика е значително по-силен, отколкото действието на фона на минералните торове.

Най-големи добиви обезпечават окопните предшественици - картофи, царевица, захарното цвекло, хранителните кореноплоди. Царевицата има предимство пред захарното цвекло и слънчогледа, които силно изсушават почвата. Добър предшественик са бобовите култури. Но на богати с хумус почва пивоварният ечемик не следва да се сади след тях, понеже зърното му може да съдържа повишено съдържание на белтъчини. Не се препоръчва и саденето на многогодишни бобови култури преди ечемика.

Високото качество и своевременните операции по подготовката на почвата са важни за формирането на изравнена продуктивност от всички стебла

Независимо от избраният предшественик, основната почвена обработка преди сеитбата на ечемик трябва да се съчетава с внасяне на фосфорни и калие­ви торове, да обезпечи унищожението на коренищата на плевелите, да изравни повърхността на полето така, че пролетта то да може да се използва за ранна сеитба.

Основната обработка на почвата започва след прибирането на предшественика, а както е отразено в таблицата по-долу, на цвекло.

Основна обработка на почвата:

технологични операции

Способи за обработка, дълбочина, см, календарни срокове

Производствена норма Ха

Площ в Ха

Срок за подготовка на цялата площ, дни

Торене с минерални торове

Р_63,9; К_90,1

След прибиране на цвекло

50

100

2

оран

На 20-22 см. След внасяне на минерални торове

10

100

10

Предпосевна обработка на почвата

Предпосевная обработка почвы занимает важное место в подготовке поля к посеву. Она направлена на сохранение в почве влаги, усиление деятельности микроорганизмов, очищение почвы от появившихся сорняков, создания наилучших условий для равномерной заделки семян, выравнивание поверхности поля для получения более полных и дружных всходов и хорошего их роста.

Предпосевна обработка на почвата при използване на руска техника, която все още е налична на много места у нас.

Технологични операции

Оптимални срокове

Начин на обработка

Агрегат

Площ, Ха

Норма, Ха

Срок за подготовка на цялата площ

Брануване

Във фаза на физическа зрялост на почвата

В 2 реда напречно на оранта, на дълбочина 5-6 см

ДТ-75+

БЗТС-10+

С - 18 У

100

54

2

Внасяне на азотни торове

Преди култивирането

N_43,6

МТЗ-80+

РУМ-5

100

Предпосевна култивация

След 5-6 дена след брануване

На 6-7 см напречно на оранта

Т-150+

СП-11+ 2КПС-4+БЗСС-1

100

30

3

Пролетната обработка преди ечемика започва с брануване, която ускорява узряването на почвата и запазва натрупаната през есенно-зимния период влага. Прави се с тежки брани напречно на оранта.

За равномерна сеитба на семената по зададена дълбочина с цел поява на дружен растеж е ефективно култивирането на бразденето с едновременно брануване, което обезпечава равно и добро разместване на почвата.

Между предпосевната обработка на почвата и самото време за сеитба не се допуска такава, защото се увеличава опасността от израстване на плевелите по-рано, отколкото самият ечемик, а при валежи, почвената обработка трябва да се повтори.

Подготовка на семената за посев

Добивите на ечемик от 4-5 т/Ха са способни да се формират от посеви с коефициент на продуктивност на братенето 2-3 и плътност на продуктивната гъстота на стъблата от 700-900 бр/кв.м. Появата на дружни и силни поници се способства от предварителната обработка на семената, чрез което се ликвидира или снижава пораженията на ечемичените кълнове от гъбни болести. Това се извършва и с помощта на биопрепарати.

Предварителната обработка на семената се извършва с контактни или системни препарати, които предпазват от предаването на болестотворните организми от едно на друго растение чрез семената и ги потискат в почвата.

Такива препоръчителни препарати са от групата на Беназола. Обработката на семената се извършва с 2-3 кг/т. Използва се срещу праховата, каменната главня, фузариозните коренови гниенета, плесенясването на семената.

Дивидент стал (дифеноконазол 30 + цикроконозол 6,3 г/л) при разходна норма 1 - 1,5 л/т. Действа срещу: прахова, каменна, черна главня, мозаечна петнистост, брашнеста роса.

Дивидент стал, КС (дифеноконазол 30+ цикроконозол 6,3г/л). норма расхода 1,0-1,5 л/т. Вредный объект: пыльная, каменная, черная головня, сетчатая пятнистость, мучнистая роса.

Фундазол, 50% (500г/кг). Норма на расход 2,0-3,0 кг/т. Срещу праховата, каменната и черна главня, глистоспориозно, фузариозно кореново гниене.

Предпосевната обработка на семената със защитно-стимулантни композиции позволява да се запълни недостига от микроелементи в почвата, да се повиши биологическата активност на семената, да се защити растението от семенна инфекция и т.н.

Установено е, че предпосевната обработка на семената с торфен хумат с калий стимулира прорастването на семената, повишава полевата кълняемост, височината на растенията, добивите и намалява кореновите гниения.

Обеззаразяването на семената на семената и обработката им с биопрепарати се извършва в деня са сеитбата.

Предимството на ранните срокове на садене са вече доказани. Преминаването на крайния срок и отлагането на сеитбата след него рязко намалява добива и качеството на ечемичените зърна, увеличава се заплевяването на земите. Това се обяснява с това, че бързото повишаване на температурите през пролетта е съпроводено с изсъхване на горния почвен слой. Такива условия ускоряват развитието на ечемика, съкращават периода на братене и формирането на репродуктивни органи. Късните посеви силно се повреждат от гнесенската и шведската мухи и др., на успяват да сформират пълноценно зърно до настъпването на лятното засушаване и намаляват технологическите качества на зърното.

Оптимални за сеитбата следват да се считат първите 2-3 дена от времето за настъпване на готовност на почвата за предпосевна обработка.

Сеитбата на ечемика може да се осъществи по плътен редови способ с междуредия от 15 см, или теснореден с намалена широчина на междуредията до 7,5 см, чрез прекръстосване. По-равномерното разположение на семената из цялата площ обезпечава по-доброто развитие на растенията и повишаване на добивите. Намаляване на междуредието до 7,5 см гарантира прираст в добивите от 8 до 12%.

За постигане на равномерно, дружно покълване на ечемика, семената трябва да са на определена дълбочина, която зависи от свойствата на почвата, климатичните условия, състоянието на семената и др. На тежки плодородни почви тя е 2-4 см, на средните - 4-5 и на леките - 6-7 см.

И така, ечемик от сорта Скарлет ще се сее в ранни срокове, норма за сеитба е 3,5 млн.бр. семена на дълбочина 4-5 см. Ще се внесе едновременно с това 10 кг фосфор на ред. Способ на сеитбата - тесноредови.

Грижа за посевите

Това е комплекс от мероприятия, като на първо място е загърлянето, унищожаването на почвената кора, подхранване с минерални торове, борба с плевелите, вредителите, болестите и полягането на класовете.

Грижа за посевите:

Технологична операция

Оптимални срокове

Агроизисквания

Площ

Норма на изработка, Ха

Срок за подготовка на цялата площ

Загърляне

Моментално след сеитбата

Напречно на посева

100

57

2

Брануване на пониците

3-5 дена след сеитбата

Напречно на редовете. Кълновете не превишават дължината на семето

100

30

3

Обработка срещу плевели

Във фаза на братуване

Ментуп, ВDГ 0,14 л/Ха срещу едногодишни двусемеделни.

Грасп, BDГ, 0,2-0,3 л/Ха, против див овес.

Пума Супер 7,5 ЭВМ, 0,8-1 л/га против едногодиш­ни треви

100

50

2

Внасяне на минерални торове

Начало на братуване

N₃₀

100

50

2

Обработка срещу болести

Образуване на кухо сте­бло и изкла­сяване

Алто Супер, КЭ 0,4-0,5 л/Ха против брашнеста мана

100

50

2

Обработка срещу вредители

В зависимост от появата им

БИ-58 нов, КЭ 0,8 - 1 л/Ха против появления тревни мухи, листни въшки и др. Фуфанон, КЭ 0,5-1,2 л/Ха. Срещу листни въшки. Бозудин, В7 0,5-1,5 л/Ха. Против листни въшки

100

50

2

Грижата за посевите започва със следпосевното притъпкване, което уплът­нява външния рохкав слой почва, придвижва влагата към семената, подобрява условията за прорастването им.

След силни дъждове, до появата на кълновете може да се образува кора, която се разрушава чрез брануване. То се провежда за унищожаване на нишковидните плевелни кълнове и за предпазване от образуване на почвена кора.

Загуба на ечемичен добив от плевели достига значителни размери. Затова борбата с тях е главна задача не само в системата на основната предпосевна обработка на почвата, но и при грижата за посевите. При силна заплевеност на посевите е възможно провеждане на брануване във фаза на братуване. Успоредно с това, ефективен агротехнически метод за борба с плевелите, са ефективни хербицидите.

Например, препарата широко действие Линтур (срещу едногодишните двусемеделни едногодишни някои многогодишни такива). Използва се в малки нормативни разходи и има щадящо влияние върху ечемика. За борба срещу дивия ечемик и други едносемеделни добри резултати демонстрират Пума Супер и Грасп.

Хербицид

ПРИЛОЖЕНИЕ

Ограничения при употреба:

Чувствителни плевели:

АКТИВНО ВЕЩЕСТВО:

Агроксон

За борба с широко­листни плевели в жит­ни култури. Пше­ни­ца и ечемик - 200мл/дка.
ЕКОТОКСИЧНОСТ: Сравнително подви­жен в почвата но неустойчив. Вреден за водните организми. Да не се допуска добитък в третираните площи докато листната маса на третираните плеве­ли стане негодна за консумация.
КАТЕГОРИЯ ЗА УПОТРЕБА: II-ра - за употреба от лица със сертификат.
РАЗРЕШЕНА УПОТРЕБА: №:233/01.12.2004 г.

Плевелите са най-чувстви­телни към Аг­ро­ксон по вре­ме на актив­ното си нарас­тване, при топ­ли и влажни условия. Да не се прилага по време на валеж или когато се очаква валеж през следващите 6 часа.

Паламида, Ов­чарска торбичка, Лобода, Ро­со­пас, Дива коприва, Див мак, Оби­кно­ве­нно и полско лютиче, Пълзящо лю­ти­че, Мъртва стъб­лообхват­на ко­прива, Дива ряпа , Живовляк, Не­за­брав­ка, Див си­нап, Глу­шина, Слети коса, Го­руха, Попо­ва лъ­жичка, Ко­стрец, Венерин гре­бен, Великденче.

съдържа 500г/л МЦПА
ФОРМУЛАЦИЯ: Разтворим концентрат
ПРОИЗВОДИТЕЛ: "А.Х. Маркс"- Англия
СМЕСИМОСТ: Не е смесим с продукти съдържащи фенок­сапроп-п-етил, тралкоксидим, клодинафоп-про-паргил + три­флу­ралин, остатъци от магнезий. Препо­ръ­чва се предвари­те­лен тест за сме­си­мост преди упо­треба.

Аминопиелик 600 СЛ

Аминопиелик 600 СЛ е системно действащ хербицид за борба с широколистни плевели при пшеница, ечемик, царевица. Не е ефикасен срещу див овес, лисича опашка, ветрушка. Слабо засяга колендрото и дивата теменуга. Паламидата и млечокът се унищожават най-добре при височина на стъблото 10-20 см. Аминопиелик 600 СЛ е регистриран за употреба при пшеница и ечемик -150-200 мл/дка. Прилага се във фаза братене на културите с 30-40 литра вода на декар при третиране с наземна техника

АКТИВНО ВЕЩЕСТВО: 600 г/л 2,4-Д аминна сол
ФОРМУЛАЦИЯ: водна суспензия
ПРОИЗВОДИТЕЛ: Рокита Агро, Полша
ЕКОТОКСИЧНОСТ: Не е вреден за пчели и птици, умерено токсичен за риби и водни организми.
КАТЕГОРИЯ ЗА УПОТРЕБА: III - та - свободна - разрешен за употреба от лица над 18 годишна възраст.
РАЗРЕШЕНА УПОТРЕБА: в Р. България със Заповед на Министъра на Земеделието и Горите № 09-791/28.12.2002 г.

Матон 600 ЕК

Приложение: Срещу широколистни плевели в житни култури.
Пшеница, Ечемик - 120-150 мл/дка, внесен във фаза братене на културата;

Абутилон, Бабинец, Бабини зъби, Врабчово семе, Гайтанка, Глухарче, Галинзога дребноцветна, Глушина, Дива ряпа, Лобода, Лютиче, Млечок, Овчарска торбичка, Паламида, Попова лъжичка, Секирче, Синап полски, Черно куче грозде, Щир.

Активно вещество: съдържа 600 г/л 2,4 Д естер
Формулация: емулсионен концентрат
Производител: "А.Х. Маркс"- Англия
Смесимост: Може да се смесва с 2,4 ДП, дикамба, бромоксинил, МЦПА, МЦПП, цинедон-етил, флора­сулам, метосулам, метсулфурон, трибенурон-метил и др.
Екотоксичност: Опасен за риби и водни организми в т.ч. водо­расли; не е опасен за пчели.
Категория за употреба: IІI-та - за свободна употреба от лица над 18 г.

Посевите се обработват във фазата на братене.

Подхранването се прави в началото на братенето с карбамид-амонячна смес. Тя ще е основно листно подхранване и с усвояване от повърхността на почвата. Възможно е прилагането й с хербицид, като при това се намаля дозата на последният и преминаването на техника по полето.

Едни от най-разпространените заболявания са: кореново гниене, брашнеста главня, ръжда, ринхоспориоза и др. За това се използва обработка на семената преди засаждане. С листните петнистоти, брашнестата роса и др. се препоръчва обработката на семената с фунгициди. Такива са Алто Супер, Мираж и др.

Основни вредители са хлебната раирана и стъблена бълхи, тревните мухи, пиявицата. Обработката с инсектициди е при достигане на съответната по норматив численост.

Прибиране на реколтата

Прибирането е един от най-отговорните етапи от отглеждането на пивоварния ечемик. Практиката показва, че влошаване пивоварните качества на зърното често става през заключителния етап на отглеждането му. Следствие наружаване на режима на изронването се намалява едно от главните качества на ечемика - прорастването му. Влошаване на технологичните свойства на зърното се наблюдава и при ненавременно прибиране. Затова към него трябва да се пристъпи при настъпване на пълна зрялост. Преждевременното прибиране може да доведе до повишаване съдържанието на белтъчини в зърното.

При отглеждане на ечемик се наблюдава неравномерно зреене на посеви­те на отделни участъци на полето, което води към нарушаване режима на орон­ване и влошаване качествата на зърното. По-добре е ечемика да се прибира немного престоял на полето, отколкото недоузрял.

Най-ефективният способ за прибиране е прякото комбайниране. То се провежда при пълна зрялост на зърното, при условие на неустойчиво време, от чисти и слабо буренясали площи. Оптималната продължителност на жътвата е 5-6 дена. Оронването на пивоварния ечемик трябва да се осъществява при влажност на зърното между 19 и 22%.

Прякото прибиране се извършва от комбайни.

Разделното прибиране се извършва при сухо време и заплевени посеви, при наличие на полягане на класовете, нормална гъстота и високи стебла. Косенето става не по-рано от края на фазата на восъчна зрялост.

Заключение

През последните години интересът към ечемика нарасна, защото производството на бира в България се развива интензивно и динамично - обемът и производството на бира се увеличава средно с 15-20% на година. По­вишава се качеството му, а затова се изискват качествени суровини, чийто ос­новен компонент е ечемика. Именно пивоварната промишленост стимулира от­глеждането на ечемик --една от доходните култури.

Отглеждането на всички бирени сортове ечемик изисква щателно изпълнение на научно-обосновани агротехнологии, тъй като те са необходими за достигане на високи добиви и високо качество на ечемиченото зърно. Затова е необходимо да се спазват следните условия:

1. Достатъчна влагообезпеченост

Макар, че ечемика е сухоустойчива култура, след появата на пониците, поради слабото развитие на кореновата система, растенията изискват голямо количество влага. Критичен период по отношение на влагата е братенето. Недостига на вода в този период рязко влияе върху добивите и затова трябва да се провеждат дейности по задържане на влагата в почвата.

2. Използване на сортове от интензивен тип.

За посев се използват районирани, перспективни сортове с висок потен­циал за добивност и пивоварни качества на зърното, устойчиви към полягане, невъзприемчиви към поражения и болести, обезпечаващи висока отзивчивост към използваните химически средства.

3. Сеитбообръщение на ечемичените посеви съобразно най-добрите предшественици

Ечемика добре расте и се развива на леко-, средно- и тежкосуглинести почви, лекоглинестият гранулометричен състав със слабо кисела реакция на почвения разтвор и мощност на хумостния хоризонт от 40 и повече см, с повишено съдържание на подвижни фосфор и калий.

Най-висока добивност обезпечават оранните предшественици - картофи, царевица, захарно цвекло.

Трябва да се отбележи, че сам по себе си предшественика не гарантира добиви от ечемик с нужното качество.

4. Високо качество на предпосевната обработка на семената.

Химическото покритие, нанасяно върху семената позволява те да се обезвредят по отношение на твърдата и прашната главня, коренови гниения и др. Освен това, комбинацията от химикали действа и като стимулатор на растежа, като по този начин повишава полевата кълняемост на семената и добивите в последствие.

Обработката на семената със защитно-стимулиращи композиции позволя­ва да се попълни недостигът от микроелементи в почвата, да се повиши биологичната активност на семената, да се защити растението от семенна ин­фекция, да се подобри качеството на произвежданата продукция.

5. Осигуряване на растенията с хранителни елементи съобразно планирания добив.

За пивоварният ечемик е изключително важен азотния хранителен режим. Азотните дози са в пряка зависимост от плодородието на почвата.

Есента, преди оранта се внасят всички калийни и фосфорни торове с изклучение на 20 кг Р₂О₅ при посева; азотни - пролетта по време на култива­цията. Подхранване се извършва във фазата 4-5 лист.

Ечемика се характеризира с висока отзивчивост по отношение последей­ствието на органичните торове, а също на внесените комплексни торове през пролетта при култивацията в доза N₆₀Р₆₀К₆₀ На фона на съвместното последей­ствие на сламата (4-5 тона на хектар) и зелена тор (5-6 т/Ха) позволяват да се получи с до 1,5 т/Ха допълнително добив от ечемик.

6. Високо качество на обработка на почвата.

Подготовката на почвата за пивоварен ученик включва две системи - основна и предпосевна обработка. Особеностите на тези две системи се определят от предшествениците на ечемика. Обработката на почвата трябва да е почвозащитна и с енергосъхраняваща насоченост.

В основата й трябва да са заложени следните принципи: различна дълбочина на основната обработка при сеитбооборота; минимализация и малка енерго- и ресурсоемкост за почви с високо плодородие; природозащитна насо­ченост и екологическа балансираност на способите за обработка на почвата съобразно особеностите на агроценозите, агроекосистемите и агроландшафтите

При всички видове обработка трябва да се създава дребнобуцест изравнен посевен слой, което обезпечава равномерното заравяне на семената.

7. Интегрирана система на растителна защита от плевели, вредители и болести.

Защитата на ечемика от вредители, болести и плевели трябва да интегрира в себе си селекционно-семенните, агротехническите, биологически­те, химическите и профилактични методи. Важна роля сред тях се пада на агро­техническите мероприятия както от гледна точка по отношение профилактика­та на вредните обекти, така и във връзка с екологичните изисквания. На полета­та, където е невъзможно чрез агротехнически мероприятия да се снижи броя на вредните организми до пределно допустимите норми, все пак е необходимо да се използват пестициди.

8. Навременно и правилно провеждане целия комплекс от агротехнологии

Със закъсняването на някое от мероприятията, или пък обратно - провеж­да­­нето му в много ранни срокове води до значителни загуби по отношение на качеството и количеството на продукцията.

9. Да се използват енергоспестяващи технологии за получаване на планирания добив при най-малки загуби на труд и средства.

25